„Добрите сили“, които не знаят как да водят дебат
Димитър Стоянов, коментар за
След по-малко от месец, на 2 април 2023 година, българският гласоподавател за пети следващ път в границите на последните две години ще даде гласа си на парламентарни избори. И до момента в който за политическото пространство може към този момент да се каже, че е амортизирано от дългата политическа рецесия, партиите са се изчерпали откъм новаторски способи за привличане на гласоподаватели (две години са задоволително време за това), а в обществото е настанала една незаинтересованост по отношение на следващите избори за Народно заседание, то в това време проблематичните тематики и въпроси пред страната не престават да се натрупат с всеки минал ден. И, в случай че политическото пространство се е изморило от кампанийни турове, то неговите представители сигурно би трябвало да имат отговори на водещите публични въпроси, когато декларират, че ще се борят за доверието на гласоподавателите. И ще желаят мандат за ръководство на страната. А отговори би трябвало да се дават по доста въпроси – бюджет, инфлация, еврозона, цени на електрическата енергия, правосъдна промяна, външна политика, опазване на здравето, обществена политика и т.н…
През миналата седмица ми попадна спор сред проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС и Кристина Петкова от обединението сред „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “. Разбира се, всички сме чували за голямата рекламация, обявена още преди годишна и нещо от някогашния министър председател Кирил Петков за „ А тима на България “, „ новото в политиката “, новата експертиза, образованието и други сходни бомбастични квалификации. Които в най-голяма степен, поради цялото ръководство на обединението на „ смяната “, просто се оказаха, че не дават отговор на истината. Моето непретенциозно мнение е, че това беше едно от най-некомпетентните и безредни ръководства, които е имала България след началото на демократичните промени. Та, за дебата сред проф. Ангелов и Кристина Петкова… Слушам, чувам. И нещо като че ли не е по този начин. Професор Ангелов задава въпрос, насреща липсва отговор. И не отговор, за който се изисква научна степен по нуклеарна физика, а отговор, за който трябват общи знания и дефинирана политика от страна на политическата партия. Точен отговор от Кристина Петкова за минималната и междинната работна заплата по този начин и не се получи.
В друго присъединяване от страна на обединението на „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ техният лидер на листа за Четвърти многомандатен изборен регион (Велико Търново) Людмила Илиева, правист по обучение, говореше по тематиката за правосъдната промяна. В един миг, съгласно нея се оказа, че основен прокурор на България към момента е… Сотир Цацаров (сменен от Иван Гешев преди съвсем четири години). И те щели да се борят за отстраняването на „ основния прокурор Цацаров “. После се оказа, че Надежда Михайлова е била министър на правораздаването, още веднъж по-думите на госпожа Илиева. Е, министър на правораздаването беше Надежда Йорданова, а Надежда Михайлова беше министър на външните работи в едни други времена преди към четвърт век, само че нали… „ смяна “. Всичко това беше доста надълбоко скрепено с нито една дефинирана теза какво би трябвало да съставлява една всеобхватна, холистична и поредна правосъдна промяна. За следващ път, апропо, защото сходно неща до този миг като отговор не са съумели да дадат нито Христо Иванов, нито Надежда Йорданова, нито Кирил Петков. Освен обособени политически клишета, несъмнено.
До този миг цялата политическа тактика на обединението сред „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ не се гради на представянето на управническа стратегия с ясни цели и специалисти, които да я извършват в едно държавно управление, колкото на вярата (само вярата, нито Михайлова, нито Йорданова, да не се обърка отново госпожа Илиева), че общият им резултат въз основата математически общ брой от гласове ще успее да им даде някаква, даже минимална преднина пред ГЕРБ-СДС на идните парламентарни избори, и по този метод да заемат първото място. Липсата на експертиза, визия, даже на опцията техните претенденти да обосноват своята управническа стратегия по рационален и понятен за гласоподавателите метод, се компенсира с някаква еуфория, че политическото обединяване сред „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ съставлява някакво „ ново начало “, „ положителните сили “, което можело да преобрази управническата система на България и да я рестартира.
Тук е редно да се означи – „ положителните сили “, както самите те се самонаричат, нямат нито експертния, нито политически капацитет да осъществят управнически мандат и да осъществят управническа стратегия. Нещо повече, техните претенденти явно не могат да аргументират своите лични политически тези в границите на избирателен спор или нормално медийно присъединяване. Нивото, което се показва в присъединяване им предизборните диспути, е еквивалентно само на последствията от тяхното лично ръководство. Казано по различен метод – пагубно. А предизборната акция още не е достигнала своята половина и основни диспути по водещи публични тематики предстоят. Нещо, което се обрисува като доста сериозна спънка пред „ смяната “ да показа съответна визия и да се отметне от онази доста показателна характерност, която им даде техният политически кръстник Румен Радев.
***
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
След по-малко от месец, на 2 април 2023 година, българският гласоподавател за пети следващ път в границите на последните две години ще даде гласа си на парламентарни избори. И до момента в който за политическото пространство може към този момент да се каже, че е амортизирано от дългата политическа рецесия, партиите са се изчерпали откъм новаторски способи за привличане на гласоподаватели (две години са задоволително време за това), а в обществото е настанала една незаинтересованост по отношение на следващите избори за Народно заседание, то в това време проблематичните тематики и въпроси пред страната не престават да се натрупат с всеки минал ден. И, в случай че политическото пространство се е изморило от кампанийни турове, то неговите представители сигурно би трябвало да имат отговори на водещите публични въпроси, когато декларират, че ще се борят за доверието на гласоподавателите. И ще желаят мандат за ръководство на страната. А отговори би трябвало да се дават по доста въпроси – бюджет, инфлация, еврозона, цени на електрическата енергия, правосъдна промяна, външна политика, опазване на здравето, обществена политика и т.н…
През миналата седмица ми попадна спор сред проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС и Кристина Петкова от обединението сред „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “. Разбира се, всички сме чували за голямата рекламация, обявена още преди годишна и нещо от някогашния министър председател Кирил Петков за „ А тима на България “, „ новото в политиката “, новата експертиза, образованието и други сходни бомбастични квалификации. Които в най-голяма степен, поради цялото ръководство на обединението на „ смяната “, просто се оказаха, че не дават отговор на истината. Моето непретенциозно мнение е, че това беше едно от най-некомпетентните и безредни ръководства, които е имала България след началото на демократичните промени. Та, за дебата сред проф. Ангелов и Кристина Петкова… Слушам, чувам. И нещо като че ли не е по този начин. Професор Ангелов задава въпрос, насреща липсва отговор. И не отговор, за който се изисква научна степен по нуклеарна физика, а отговор, за който трябват общи знания и дефинирана политика от страна на политическата партия. Точен отговор от Кристина Петкова за минималната и междинната работна заплата по този начин и не се получи.
В друго присъединяване от страна на обединението на „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ техният лидер на листа за Четвърти многомандатен изборен регион (Велико Търново) Людмила Илиева, правист по обучение, говореше по тематиката за правосъдната промяна. В един миг, съгласно нея се оказа, че основен прокурор на България към момента е… Сотир Цацаров (сменен от Иван Гешев преди съвсем четири години). И те щели да се борят за отстраняването на „ основния прокурор Цацаров “. После се оказа, че Надежда Михайлова е била министър на правораздаването, още веднъж по-думите на госпожа Илиева. Е, министър на правораздаването беше Надежда Йорданова, а Надежда Михайлова беше министър на външните работи в едни други времена преди към четвърт век, само че нали… „ смяна “. Всичко това беше доста надълбоко скрепено с нито една дефинирана теза какво би трябвало да съставлява една всеобхватна, холистична и поредна правосъдна промяна. За следващ път, апропо, защото сходно неща до този миг като отговор не са съумели да дадат нито Христо Иванов, нито Надежда Йорданова, нито Кирил Петков. Освен обособени политически клишета, несъмнено.
До този миг цялата политическа тактика на обединението сред „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ не се гради на представянето на управническа стратегия с ясни цели и специалисти, които да я извършват в едно държавно управление, колкото на вярата (само вярата, нито Михайлова, нито Йорданова, да не се обърка отново госпожа Илиева), че общият им резултат въз основата математически общ брой от гласове ще успее да им даде някаква, даже минимална преднина пред ГЕРБ-СДС на идните парламентарни избори, и по този метод да заемат първото място. Липсата на експертиза, визия, даже на опцията техните претенденти да обосноват своята управническа стратегия по рационален и понятен за гласоподавателите метод, се компенсира с някаква еуфория, че политическото обединяване сред „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ съставлява някакво „ ново начало “, „ положителните сили “, което можело да преобрази управническата система на България и да я рестартира.
Тук е редно да се означи – „ положителните сили “, както самите те се самонаричат, нямат нито експертния, нито политически капацитет да осъществят управнически мандат и да осъществят управническа стратегия. Нещо повече, техните претенденти явно не могат да аргументират своите лични политически тези в границите на избирателен спор или нормално медийно присъединяване. Нивото, което се показва в присъединяване им предизборните диспути, е еквивалентно само на последствията от тяхното лично ръководство. Казано по различен метод – пагубно. А предизборната акция още не е достигнала своята половина и основни диспути по водещи публични тематики предстоят. Нещо, което се обрисува като доста сериозна спънка пред „ смяната “ да показа съответна визия и да се отметне от онази доста показателна характерност, която им даде техният политически кръстник Румен Радев.
***
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ